03rd

Сакралното място, наречено книжарница

3

Докато пиша тази публикация, половината от екрана ми е зает от Firefox, а другата – от видеоплейър, който “прожектира” един от любимите ми филми “Имате поща”. Филмът е вълшебен – книги, онлайн комуникация, красива любов. Сюжет-мечта. Тук ставам сантиментален и казвам: много прилича на моя живот :)

Гледал съм оригиналната лента, по която е правен филмът – “The Shop Around the Corner” от 1940. Там не се говори за книги, а за подаръци. И пак не е съвсем същото. Не съм сигурен защо, но едва ли е само заради холивудското захаросване и онлайн-романтиката.

Сега изгледайте внимателно това видео.

Ще си говорим за онзи елемент от декора, който прави “Имате поща” наистина уникален. Можеш да го гледаш с любимия си човек, можеш да го гледаш с приятели, които умират за аромата на книжно тяло, можеш да го гладаш и home alone. А това е факт, защото филмът се развива в голяма част от времето в… книжарницата.

Не, разбира се, не “книжарница” като в “книжарница за канцеларски материали”. Имах такава в родния ми град. Тя никога не ми достави удоволствието да седна на диванчето в ъгъла, да прочета малко от книгата и ако реша – да си я купя. Градската библиотека? Неее, тя нямаше душа. Или аз не чувствах нейната душа, защото “книжарницата за канцеларски материали” не ме бе научила да мисля по подобен начин. Този абзац е отплескващ се, но важен: научете детето си да харесва книгите като малко, за да сте спокойни после. В книжарницата – да, но заради притегателната й способност, а не насила.

Вероятно времето в книжарницата (разбирайте събирателно за малката семейна книжарничка на Кейтлийн и мегакнижарницата на Джо) не е толкова голямо като продължителност, но е гигантско като ефект. Ето защо:

В сцената веднага след клипчето, което виждате горе, Джо разговаря с помощника си Кевин:

Кевин: Това е Уестсаид. За тях ние сме по-лоши от търговци на дрога. Ще ни намразят.
Ще направят митинг срещу…
Джо: …срещу голямата лоша верига книжарници.
Кевин: Тя унищожава….
Джо: Ценностите им. Но ние ще ги съблазним с голямата си търговска площ, с намаленията си, с удобните фотьойли и с…
Кевин: …с капучиното.
Джо: В началото ще ни мразят, но накрая…
Кевин: Накрая ще ни обикнат.
Джо: Знаеш ли защо?
Кевин: Защо?
Джо: Защото продаваме евтини книги и законни стимуланти. А сега ще сложим голяма реклама: “Елате в книжарница “Фокс” – краят на цивилизацията такава, каквато я позавате.”

Срещу тази част от сценария пък стои следният диалог:

Джо е с двете деца (падат му се леля и брат) в книжарницата на Кейт, докато има четене за деца. Докато плаща книгите, Джо говори с Кейт.

Кейт: Намаленията не са най-важното. Продавам книги отдавна. Започнах да помагам на майка ми, още когато бях на 6 години. Тя не просто продаваше книги. Тя помагаше на хората да станат това което са. Книгата, прочетена в детството
остава за цял живот в теб. Поувлякох се.
Джо: Така е. Накарахте ме да се чуствам… Вълшебно. И майка ви е била вълшебна.

Това е отношението, което се надявам да не изчезне никога. Виждал съм го на много места, за щастие. За съжаление, виждал съм и много места, където подобно отношение липсва. Както каза наскоро Сет Годин, издателите и продавачите в книжарниците трябва да бъдат нещо повече от “в бизнеса с книги” – трябва да обичат това, което правят.

Затова се радвам, че в столична библиотека всяка събота има четене за деца. И се радвам, че с “Дари книга” можем да правим нещо добро за децата, които няма кой да заведе в кварталната библиотека. Вярвам, че и двете неща ще продължат да се случват.

Meg Ryan reading

Примерът, който дадох в началото, е изключително важен. Защото показва една съществена и силно плашеща ме разлика: този филм все още не може да се “случи” в България. Именно защото повечето деца у нас израстват с усещания, подобни на моите. По-лошото е, че малките семейни книжарнички като “Зад ъгъла” не са (а и вероятно никога не са били) на мода у нас, а веригите-мастодонти никога не биха имали отношение то на Fox Books Superstore “специална секция за авторите от квартала”.

Bookmark and Share
Jan 03rd от Александър Кръстев

3 Comments

  1. Много хубава статия, а относно филма няма какво да се каже, един от любимите ми :)


    Иван



  2. Браво! Чудесен пост! И аз съм книгоман от малка, бях се уплашила, че сме изчезваща порода. Може би наистина сме… “Имате поща” е култов, незабравим. Сега си търся книгата “Лекарство срещу северния вятър”, не знам дали сте чули отзиви.


    Denitsa



  3. Обожавам този филм, мога да го гледам по всяко време и стотици хиляди пъти, без да ми омръзне :)

    В крайна сметка обаче “Книжарницата на ъгъла” беше принудена да затвори. А пък какво да си говорим за у нас? В България никога не е имало подобни малки книжарници, които да носят уют и да имат свое си индивидуално излъчване. В големите вериги продавачите са просто касиери. Липсва ми “Хеликон” във Велико Търново, там беше единственото място, в което, като влезех, ме разпознаваха и винаги можех да разчитам на приятно обслужване.


    CarreraGT



Leave a Reply

И в Goodreads

С дъх на канелаPRоговоркиПовратната точкаКрадци на лебедиИма ли кой да ви обичаBeru-beru

More of Al-x4o's books »
Al-x4o's  book recommendations, reviews, favorite quotes, book clubs, book trivia, book lists