20th

Kindle взриви продажбите на Amazon. И?!

4

И какво ли? Нямам идея. Явно се случва нещо, което само българските издатели не искат да приемат – електронното издаване не само е задминало печатното, но и започва да намира светлина.

Фактът, че най-голямата електронна книжарница в света вече продава повече е-книги, отколкото хартиени, не би трябвало да изненада хората от издателския бизнес по света.

Днес създателят и СЕО на Amazon Джеф Безос е направил нееднозначно изказване: “Клиентите на Amazon сега поръчват повече книги за Kindle, отколкото хартиени издания, е доста изненадващо, при положение, че продаваме книги с твърди корици вече 15 години, а книги за Kindle – едва от 33 месеца”… Хубавото е, че този човек има защо да се бие в гърдите.

Jul 20th by Александър Кръстев Продължи
11th

На кого му трябва Панаир на книгата

1

През последната седмица си мисля едно и също нещо. Вярно, между другите неща си го мисля, но то пак не си тръгва. На кого, по дяволите, му трябва Панаир на книгата, който всъщност е едно огромно тържище?

Чети си, Алексчо, книгите и не ни занимавай с глупости, ще кажете. Някои може и да ме обвинят, че цяла седмица пиша и говоря срещу Панаира (което не е точно вярно), но всъщност се опитвам да намеря всички гледни точки по въпроса. Да съм наясно за самия себе си дори. Ползвах всички възможно похвати – допитвах се до директни участници, до издатели, до посетители, в социалните мрежи и на живо, с анкети и дискусии. Не е като да липсваше интерес към този несъмнено важен дебат… И хората са явно наистина разпокъсани в мненията.

Написах някои от тезите си за “Култура”, но още много останаха извън текста. Като например разсъждението дали големите издателства не са тези, които имат интерес просто да продават, да продават и да продават, правейки най-големите щандове, задушавайки по-малките и съвсем бутиковите издателства и предлагайки на читателите масова литература, носена от вълната.

А кой мисли за всички тези въпросни читатели? Някой пита ли ги дали не искат да видят все пак някой от литературните си кумири? А дали случайно нямат нужда от един истински дебат за качеството на съвременната ни литература? Или пък за това докъде България въобще е стигнала със съвременните тенденции в книгоиздаването (щом вече хората предпочитат да си купуват книги от Amazon)…

Въпроси много, отговори никой няма интерес да дава. Както винаги. А именно Панаирът на книгата е мястото, където това трябва да се случи. Там трябва да се случва дебатът за българската книга. Там подрастващите трябва да получат онази сламка, която да затвърди усещането им, че книгите все пак могат и да са интересни, че и полезни. Панаирът на книгата трябва да е времето, когато “големите” в издателския бизнес целуват краката на своите читатели.

Лошото е, че засега целуват само портфейлите им. И не вярвам скоро това да се промени…

Dec 11th by Александър Кръстев Продължи
04th

Имам сериозен проблем…

0

… от потребителско естество, че издателствата, които полагат добри усилия повече читатели да разберат за книгите им и го правят редовно и с последователни действия, се броят на пръстите на едната ръка.

Dec 04th by Александър Кръстев Продължи
18th

Криза на продълженията…?

1

…или продължения в кризата?

Тази есен американските издатели са решили да ни “зарадват” с продължения на няколко класически произведения. Последователно на пазара ще се появят наследниците на “Мечо Пух”, “Пътеводител на галактическия стопаджия” и “Дракула”. Поради специфичните условия – авторите на оригиналите вече не са между живите – новите истории са подготвени от съвременни имена и това е сериозно изпитание за успеха на книгите.

Фактът, че предварителните отзиви за тези “продължения” не са особено положителни – най-вече нагласите на читателите, че те копията никога не биха достигнали качеството на оригиналите, нито пък майсторството на старите автори – е красноречив и няма нужда от коментар. Знаем, че литературата се различава съществено от киното, където технологичният напредък обрича всяко продължение на успех. И затова най-често продълженията на класически заглавия остават в зоната на посредствеността.

Има обаче една съществена прилика между издателския бизнес и киноиндустрията. И в двете сфери продълженията се търсят, когато има загуби и е нужен успешен проект, който като ракета-носител да осигури финансови постъпления за покриване на разходите от неуспешните вложения преди това. Или както е в случая, целият пазар е в стагнация, вече са отбелязани първите фалити (в САЩ това се изразява в прехвърляне на собствеността към кредиторите, не в закриване на компанията) и въобще, ситуацията не върви на добре. И точно тогава се появява надеждата – че доброто старо, в малко по-нови дрехи, ще върне нещата в старата им посока.

Затова виждаме и решението на издателите: връщане към изпитаните класически произведения, опит за осъвременяване на старите ценности или просто хващане на последния влак – този на познатото и утвърденото. Без съмнение Мечо Пух и граф Дракула са марка, а точно по време на криза най-добрите марки успяват да останат на повърхността. Но е важно и как точно се управляват тези марки, за да не затънат допълнително в трудности. Затова сега най-същественото за американските издатели е как ще се отнесат с читателите си, защото разочарованието от тези “продължения” може да бъде фатално.

Да обърна нещата и в български контекст. При нас думата “криза” е мръсна, защото книгоиздването ни не е излизало от това положение от момента, в който държавата спира да плаща за издаването на космически тиражи с контролирана пропагандна литература. Двайсет години по-късно стигнахме до там, че потребители от интернет-форум събират книги за читалища, които са застрашени от закриване. Текстът на Марин Бодаков от последния брой на вестник “Култура” за липсващите 4 милиона от бюджета за финансиране на библиотеките също ни връща към тъжната картинка, че цялата ни работа е българска и тежките дни предстоят.

Сега се моля само да не започнат да ни заливат с продължения на Талевата тетралогия за рода Глаушеви или ново продължение на “Под игото” (въпреки че вече има такова – “Нова земя” на Вазов). Не че нямаме нужда някой да ни напомни какви са българските ценности, както се опитват да направят и отвъд Океана – с освежаване на паметта да се върнат към утвърденото старо. Искам младите ни автори да се обърнат точно в тази посока, без да пренаписват старите неща. Защото наистина аз имам нужда да повярвам, че съвременният българин не е Спас Господов, какъвто ни го описва Антон Баев в “Белези от българин”.

Oct 18th by Александър Кръстев Продължи
09th

Книги на старо и ново

0

Стоя и наблюдавам картата на букинистите, която пуснахме снощи в “Аз чета”. В главата ми идват десетки идеи за начините, по които можем да я напълним, но истината е, че това няма да се случи без помощта на читателите на сайта.

Това, върху което се замислям повече, е отношението на хората към прочетените вече веднъж книги. Разказвали са ми, че в зората на демокрацията, когато заради отварянето на пазара, е имало бум на нови книги (и най-вече кримки и еротични заглавия), а хората са изхвърляли издания от времето на социализма, за да си освободят място. Някои са ги продавали, заради нуждата от пари по времето на купонната търговия…

branch-vector-sИскрено се надявам, че всички тези книги са в момента точно по тези сергии, които ще влязат в картата. Или просто са сменили собствениците си в един или друг момент. Знам, че сме доста хората, които изпитват силно носталгично чувство към повечето книги, които са прочели. И някаква скрита ревност към всички онези книги, които все още не сме. Но пък за всичко си има време.

Запитвам се и дали продажбата на стари книги не се отразява негативно на книгоиздателския бизнес у нас, още повече в момент, в който издателската индустрия – и на книги, и на вестници, и на списания – страда по целия свят. Мисля си обаче, че тенденцията за добри финансови показатели на издателствата у нас (130 млн. оборот за 2008 г.) ще се запази и през тази година. И съм сигурен, че “Аз чета” ще има все по-голяма роля за повишаването на нивото на четене.

И всъщност книгите на старо са добър коректив за издателствата – появяват се позабравени имена, идват нови идеи за автори. Underground търговията е нещо като опозиция, но там много силно важи идеята за добре забравеното старо, което е двигател за всичко ново. Да не говорим, че много от издателствата не съобщават тиражите си, което ги вкарва с единия крак в сивия сектор, където са и букинистите.

Четенето обаче си е четене навсякъде. И на нови, и на стари книги. И на печатни издания, и на електронни версии. Важното е как всеки ще се пригоди към пазара. Очакваме всички да са изобретателни и приспособими.

Aug 09th by Александър Кръстев Продължи
И в Goodreads

С дъх на канелаPRоговоркиПовратната точкаКрадци на лебедиИма ли кой да ви обичаBeru-beru

More of Al-x4o's books »
Al-x4o's  book recommendations, reviews, favorite quotes, book clubs, book trivia, book lists