24th

Как четеш?

9

Честит 24 май! Сега е времето да се замислим какви са навиците ни на четене. Затова днес започвам един популярен от няколко седмици в САЩ blog-meme, където с въпроси и отговори ще се проверим кой как се отнася с четенето и любимите си книги. Не успявам да проследя къде точно започва манията по тази блог-поредица (проследих я в 20 блога), затова започваме направо.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не съм голям фен на цапането на книги, което обикновено се случва в подобни случаи, а така или иначе чета предимно в градския транспорт или на открито.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Вода. То и в библиотеките е така – имаш право да внасяш само бутилчица с минерална вода.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Винаги съм мразел драскането по книги. Отскоро си записвам някакви неща по листчета и бележчици и после си ги ползвам, докато пиша ревютата. Да е жив и здрав Тома Марков, заради него се научих на това…

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Книгоразделителят е задължителен. Ако забравя да сложа в новата книга, някой си го хареса и го прибере (и това се е случвало) или пък се изгуби, карам по памет. Последните 2 варианта… направо убивам човек, ако видя, че си мачка книгата или я оставя обърната с разтворени страници… Сериозно! :)

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Всъщност, изградил съм си навик да ги редувам. Чета всякаква литература, но обикновено редувам българска, от чужд автор и професионална. Задължително има и от двата типа.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Мога да си спра винаги, ако се наложи. Но ако не ми се чете, а има време до спирката ми, прочитам до края на главата и после гледам през прозореца на автобуса, заслушан в музиката от iPod-а…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Цъ. От малък съм си дал дума, че ще давам шанс на всички книги. Понякога е такова мъчение обаче… Досега съм оставял по средата само 2 книги – “Записки по българските въстания” и “The Undercover Eonomist”. Не питайте!

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Най-често няма как да си позволя подобен лукс. Карам по контекст :)

Какво четеш в момента?

‘We-think’ на Чарлз Лийдбийтър. Подарък ми е от един приятел, който се занимава с дизайн. Засега четенето се случва прекалено бавно, но така и не успява да ме грабне. А и времето напоследък е кът…

Коя е последната книга, която си купи?

Никаква идея! Но пък преди седмица препоръчах на една приятелка да си купи “Повратната точка” на Малкълм Гладуел и тя остана супердоволна.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Само по една. Е, наближава последната сесия, така че пак ще се наложи да изневеря на навиците си. Но за последно!

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Обичам да чета в градския транспорт или пък седнал някъде на пейка на открито, както казах по-рано. Най обичам обаче да си отворя книгата, когато съм на забележително място. Малко е позичка, но е вълнуващо.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Май не съм чел много-много поредици досега. Тях ги гледам в телевизионен или киновариант :)

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Напоследък май е точно “Повратната точка” на Малкълм Гладуел.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Преди ги редях според автора, като книгите от един автор стояха една до друга. Сега са ми подредени по рафтове – непрочетени, по-стари прочетени, прочетени нови, специални издания…

И така :)

Нали знаеш как е с блог-миймовете – посочваш първоизточника, после предаваш на няколко души, които да се наредят на влакчето. И така, първоизточникът общо взето съм аз (брех, отново Честит 24 май!), а щафетата да поемат Христо Блажев, Преслав Ганев, Андриана Спасова, Веселина Вълканова, Петър Стойков – Longanlon.

May 24th by Александър Кръстев Продължи
03rd

Обществото на живите поети

1

Обществена тайна е, че не обичам поезия. Вероятно не разбирам, а може би и поезията е доста по-сериозно творчество, отколкото могат да създадат младежите с първите си вопли за живота. Един вид, избягвам да чета неща, които някой е написал за себе си.

Днес обаче успях да отида на готвеното от няколко седмици “Зачитане”. И пичовете ме заредиха страхотно! Видях неща, които не очаквах да видя. И то не само пълната зала…

Доста време вече се боря със стереотипите как хората у нас не четат, как нямало стойностни творци и тъ-нъ. Чак вероятно досаден ставам с това вече. Обаче след края на четенето Ясен Атанасов обобщи по много добър начин: “Радвам се, че видях много социална чувствителност тази вечер.”

Хареса ми погледът към света, който чух там (мда, абсурдно звучи, но с поезията си е така).

Не ми хареса, че закъснях.

Хареса ми, че първото нещо, което видях, беше Иван Ланджев, неуверено разгръщащ “ръкописа” на бъдещата си стихосбирка, в търсене на правилната композиция.

Не ми хареса, че вече бях изтървал четенето на Ясен Атанасов.

Хареса ми, че едно бебе правеше първите си стъпки, под звуците на добра българска поезия.

Не ми хареса, че Стефчо Иванов продължава видимо и ненужно да се притеснява за качеството на своята работа – и като организатор, и като творец.

Хареса ми, че сблъсъкът между 2 поколения поети (Иванов, Ланджев, Джисова – Марков, братята Терзийски, Чолева, Атанасов) всъщност се оказа много добре споен танц.

Не ми хареса, че Красимира Джисова не бе подбрала достатъчно силни стихове, та чак на третото стихотворение успя да се види силата на нейната поезия.

Хареса ми, че в потрошената от годините зала поезията на тези хора звучеше наистина добре със странна, незвукова акустика.

Не ми хареса, че много от книгите останаха непродадени.

Хареса ми, че видях Кито Тодоров.

Не ми хареса… Мне, хареса ми много.

Второто Зачитане (мисля, че) е на 30 март…

Mar 03rd by Александър Кръстев Продължи
03rd

Сакралното място, наречено книжарница

3

Докато пиша тази публикация, половината от екрана ми е зает от Firefox, а другата – от видеоплейър, който “прожектира” един от любимите ми филми “Имате поща”. Филмът е вълшебен – книги, онлайн комуникация, красива любов. Сюжет-мечта. Тук ставам сантиментален и казвам: много прилича на моя живот :)

Гледал съм оригиналната лента, по която е правен филмът – “The Shop Around the Corner” от 1940. Там не се говори за книги, а за подаръци. И пак не е съвсем същото. Не съм сигурен защо, но едва ли е само заради холивудското захаросване и онлайн-романтиката.

Сега изгледайте внимателно това видео.

Ще си говорим за онзи елемент от декора, който прави “Имате поща” наистина уникален. Можеш да го гледаш с любимия си човек, можеш да го гледаш с приятели, които умират за аромата на книжно тяло, можеш да го гладаш и home alone. А това е факт, защото филмът се развива в голяма част от времето в… книжарницата.

Не, разбира се, не “книжарница” като в “книжарница за канцеларски материали”. Имах такава в родния ми град. Тя никога не ми достави удоволствието да седна на диванчето в ъгъла, да прочета малко от книгата и ако реша – да си я купя. Градската библиотека? Неее, тя нямаше душа. Или аз не чувствах нейната душа, защото “книжарницата за канцеларски материали” не ме бе научила да мисля по подобен начин. Този абзац е отплескващ се, но важен: научете детето си да харесва книгите като малко, за да сте спокойни после. В книжарницата – да, но заради притегателната й способност, а не насила.

Вероятно времето в книжарницата (разбирайте събирателно за малката семейна книжарничка на Кейтлийн и мегакнижарницата на Джо) не е толкова голямо като продължителност, но е гигантско като ефект. Ето защо:

В сцената веднага след клипчето, което виждате горе, Джо разговаря с помощника си Кевин:

Кевин: Това е Уестсаид. За тях ние сме по-лоши от търговци на дрога. Ще ни намразят.
Ще направят митинг срещу…
Джо: …срещу голямата лоша верига книжарници.
Кевин: Тя унищожава….
Джо: Ценностите им. Но ние ще ги съблазним с голямата си търговска площ, с намаленията си, с удобните фотьойли и с…
Кевин: …с капучиното.
Джо: В началото ще ни мразят, но накрая…
Кевин: Накрая ще ни обикнат.
Джо: Знаеш ли защо?
Кевин: Защо?
Джо: Защото продаваме евтини книги и законни стимуланти. А сега ще сложим голяма реклама: “Елате в книжарница “Фокс” – краят на цивилизацията такава, каквато я позавате.”

Срещу тази част от сценария пък стои следният диалог:

Джо е с двете деца (падат му се леля и брат) в книжарницата на Кейт, докато има четене за деца. Докато плаща книгите, Джо говори с Кейт.

Кейт: Намаленията не са най-важното. Продавам книги отдавна. Започнах да помагам на майка ми, още когато бях на 6 години. Тя не просто продаваше книги. Тя помагаше на хората да станат това което са. Книгата, прочетена в детството
остава за цял живот в теб. Поувлякох се.
Джо: Така е. Накарахте ме да се чуствам… Вълшебно. И майка ви е била вълшебна.

Това е отношението, което се надявам да не изчезне никога. Виждал съм го на много места, за щастие. За съжаление, виждал съм и много места, където подобно отношение липсва. Както каза наскоро Сет Годин, издателите и продавачите в книжарниците трябва да бъдат нещо повече от “в бизнеса с книги” – трябва да обичат това, което правят.

Затова се радвам, че в столична библиотека всяка събота има четене за деца. И се радвам, че с “Дари книга” можем да правим нещо добро за децата, които няма кой да заведе в кварталната библиотека. Вярвам, че и двете неща ще продължат да се случват.

Meg Ryan reading

Примерът, който дадох в началото, е изключително важен. Защото показва една съществена и силно плашеща ме разлика: този филм все още не може да се “случи” в България. Именно защото повечето деца у нас израстват с усещания, подобни на моите. По-лошото е, че малките семейни книжарнички като “Зад ъгъла” не са (а и вероятно никога не са били) на мода у нас, а веригите-мастодонти никога не биха имали отношение то на Fox Books Superstore “специална секция за авторите от квартала”.

Jan 03rd by Александър Кръстев Продължи
20th

Подходящ подарък за рожден ден ли е книгата?

2

Ако става въпрос за моя рожденден и водехме този разговор миналата година, отговорът ми щеше да е не. Защото на партито миналата година беше забранено да ми се подаряват книги (след рекорда от 11 заглавия през 2007-а). Вчера обаче това ограничение липсваше. Затова в момента на масата до мен има 6 заглавия, по които може много добре да се прецени кой доколко ме познава и какво впечатление има за мен. Кратък психологически самоанализ. Демек, ще гледам на книжки. Започваме отгоре надолу, редът е произволен.

1) Норман Мейлър – “Мъжагите не танцуват” от Иво и Съни. Мислех си, че имам тази книга, но не мога да я намеря вкъщи. И по-добре, сега ще мога да я прочета с още по-голямо удоволствие. Сладурите са уцелили страхотно, че “този литературен шедьовър на 80-те” е написан от един от любимите ми критици на “американското”, който преди да почине, даваше страхотни интервюта. Имам само “Армиите на нощта”, но това е още добра стъпка напред. Добър урок от Иво за стойностната политическа критика.

2) Бернхард Шлинк – “Четецът” от Стела. Тук опцията с познаването върви с пълна сила. “Четецът” е книга за четенето като начин на живот и начин на изразяване. Най-вече второто. И това изразяване е точно начин “да пишеш своята бутикова книга”. Някои неща не се променят.

3) Хорхе Букай“Нека ти разкажа” от Здравка. По принцип избягвам да чета мейнстрийм заглавия, но това отдавна ми е привлякло интереса. Все си мисля, че по-екзотичните писатели могат да ни кажат много повече за “големия университет – животът” от клишираните англоговорящи автори. Най-добрият избор е направеният с чувство избор.

4) Ричард Бах – “Джонатан Ливингстън Чайката” от Ивето. Ей тук вече наистина не знам какво да коментирам. Тази книга вероятно е опит да ме върнат към идеята, че някои неща просто няма как да не бъдат прочетени. И със сигурност ще ме върне точно там. Прекрасен свободен полет – само нагоре, нагоре, нагоре.

5) Charles Leadbeater – WE-THINK от Ивето и Влади. Двамата симпатяги, които правят едни от най-хубавите банери в България, просто нямаше как да не изберат книга за иновациите. С Влади сме си говорили много пъти за това как се правят новите неща и как много работи е крайно време да бъдат внесени у нас, защото на много места по света са практика. Great minds think alike.

6) Харуки Мураками – Норвежка гора от Све. Още миналата седмица Све ми беше обещала да дава уроци по Мураками и сега ще разбера най-накрая какво му е толкова великото на този човек. Пак ми влиза в графата “комерс”, по пък батковците и каките трябва да се слушат. Никога не дръж хубавите неща само за себе си.

Няма как да скрия, че най-любимият ми подарък ще събере всички тези 6 специални заглавия, които съвсем малко ще почакат моето внимание.

И накрая, да си отговоря на въпроса. Избягвайте да подарявате книги за рождения ден. Подарете нещо, което ще зарадва и най-вече стопли. Книгата като Last-minute-train никога няма да замести истинската приятелска прегръдка и помощта в нужда.

P.S. Отсега да си кажа да не се плашите – догодина пак можете да ми подарявате книги, но гледайте да не са хитовите заглавия на сезона. И да не се очаква да оберат литературните награди през следващите 3 месеца :)

Sep 20th by Александър Кръстев Продължи
06th

Здравей, четящ свят!

0

Публикациите в този блог ще бъдат спонтанни. както беше спонтанна и идеята за създаването му. А както 3 години преди това, беше спонтанна и идеята за създаването на блога “Аз чета”, превърнал се в красивия сайт, който всички вие познавате.

Очаквайте много изненади на моя нов личен блог, посветен на книгите и четенето.

Aug 06th by Александър Кръстев Продължи
И в Goodreads

С дъх на канелаPRоговоркиПовратната точкаКрадци на лебедиИма ли кой да ви обичаBeru-beru

More of Al-x4o's books »
Al-x4o's  book recommendations, reviews, favorite quotes, book clubs, book trivia, book lists