И какво ли? Нямам идея. Явно се случва нещо, което само българските издатели не искат да приемат – електронното издаване не само е задминало печатното, но и започва да намира светлина.

Фактът, че най-голямата електронна книжарница в света вече продава повече е-книги, отколкото хартиени, не би трябвало да изненада хората от издателския бизнес по света.

Днес създателят и СЕО на Amazon Джеф Безос е направил нееднозначно изказване: “Клиентите на Amazon сега поръчват повече книги за Kindle, отколкото хартиени издания, е доста изненадващо, при положение, че продаваме книги с твърди корици вече 15 години, а книги за Kindle – едва от 33 месеца”… Хубавото е, че този човек има защо да се бие в гърдите.

Прочети

Честит 24 май! Сега е времето да се замислим какви са навиците ни на четене. Затова днес започвам един популярен от няколко седмици в САЩ blog-meme, където с въпроси и отговори ще се проверим кой как се отнася с четенето и любимите си книги. Не успявам да проследя къде точно започва манията по тази блог-поредица (проследих я в 20 блога), затова започваме направо.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не съм голям фен на цапането на книги, което обикновено се случва в подобни случаи, а така или иначе чета предимно в градския транспорт или на открито.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Вода. То и в библиотеките е така – имаш право да внасяш само бутилчица с минерална вода.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Винаги съм мразел драскането по книги. Отскоро си записвам някакви неща по листчета и бележчици и после си ги ползвам, докато пиша ревютата. Да е жив и здрав Тома Марков, заради него се научих на това…

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Книгоразделителят е задължителен. Ако забравя да сложа в новата книга, някой си го хареса и го прибере (и това се е случвало) или пък се изгуби, карам по памет. Последните 2 варианта… направо убивам човек, ако видя, че си мачка книгата или я оставя обърната с разтворени страници… Сериозно!

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Всъщност, изградил съм си навик да ги редувам. Чета всякаква литература, но обикновено редувам българска, от чужд автор и професионална. Задължително има и от двата типа.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Мога да си спра винаги, ако се наложи. Но ако не ми се чете, а има време до спирката ми, прочитам до края на главата и после гледам през прозореца на автобуса, заслушан в музиката от iPod-а…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Цъ. От малък съм си дал дума, че ще давам шанс на всички книги. Понякога е такова мъчение обаче… Досега съм оставял по средата само 2 книги – “Записки по българските въстания” и “The Undercover Eonomist”. Не питайте!

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Най-често няма как да си позволя подобен лукс. Карам по контекст

Какво четеш в момента?

‘We-think’ на Чарлз Лийдбийтър. Подарък ми е от един приятел, който се занимава с дизайн. Засега четенето се случва прекалено бавно, но така и не успява да ме грабне. А и времето напоследък е кът…

Коя е последната книга, която си купи?

Никаква идея! Но пък преди седмица препоръчах на една приятелка да си купи “Повратната точка” на Малкълм Гладуел и тя остана супердоволна.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Само по една. Е, наближава последната сесия, така че пак ще се наложи да изневеря на навиците си. Но за последно!

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Обичам да чета в градския транспорт или пък седнал някъде на пейка на открито, както казах по-рано. Най обичам обаче да си отворя книгата, когато съм на забележително място. Малко е позичка, но е вълнуващо.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Май не съм чел много-много поредици досега. Тях ги гледам в телевизионен или киновариант

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Напоследък май е точно “Повратната точка” на Малкълм Гладуел.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Преди ги редях според автора, като книгите от един автор стояха една до друга. Сега са ми подредени по рафтове – непрочетени, по-стари прочетени, прочетени нови, специални издания…

И така

Нали знаеш как е с блог-миймовете – посочваш първоизточника, после предаваш на няколко души, които да се наредят на влакчето. И така, първоизточникът общо взето съм аз (брех, отново Честит 24 май!), а щафетата да поемат Христо Блажев, Преслав Ганев, Андриана Спасова, Веселина Вълканова, Петър Стойков – Longanlon.

Прочети

Това е публикация, част от блогмийма “234: Нещо за книгите…” в рамките на кампанията “Денят 234″.

Не знам дали трябва да нашиша тази публикация тук или в Хайкуто за вълци, което ми е личен блог… Карай, ще го пусна и на двете места

Честит празник! Не ме интересува дали четеш Буковски или Дан Браун, нито дали слушаш само Чайковски, или си пускаш и Тони Стораро (да, вече няколко пъти хората направиха аналога, така че пускам клипа към “Две, три, четири” на фенстраницата на кампанията “Денят 234″ във Facebook).

Сега, нещо за книгите… Обичам ги. Още повече обичам нещо друго: обичам, когато виждам, че “Аз чета” вдъхновява десетки хора всеки ден. Нови и нови хора. Всеки ден. И днес, когато още след полунощ почти всички мои приятели поставиха на аватарите си във Facebook картинката за нашата кампания, радостта ми беше неизмерима…

И така. Създадох нещо като на игра. За точно 234… четири години то се превърна в истинска институция. Благодарение на началния тласък на един от най-прекрасните хора на света и подкрепата на всички, които обичат да докосват онова, което така или иначе гали погледа им…

Наградите отсега нататък ги определям аз. И казвам: Ти си моят Рицар на книгата!

Прочети

Полетът е следобед, но вече в чантата са заредени няколко книжки, които ще огрея в Берлин и околностите.

Да видим как изглежда списъкът:

В самолета на отиване ще доизчета “Колкото до Шотландеца” на Росица Ташева.

После ще дочета и “Кризата под контрол” на Валерия Пачева.

Следва набързо “Черен PR и други действия” на Тома Марков, която си купих на първото Зачитане. На второто не успях да отида.

После “Mall” на Ерик Богосян, на която се каня от Нова година насам.

След това е редът на “Войната на марките” на Дейвид Д’Алесандро.

Накрая в серията е политическата автобиография на Вифред Мартенс “Европа: Боря се и превъзмогвам”.

Айде, дано стигна до края – все пак и ще поразглеждам малко

Прочети

Обществена тайна е, че не обичам поезия. Вероятно не разбирам, а може би и поезията е доста по-сериозно творчество, отколкото могат да създадат младежите с първите си вопли за живота. Един вид, избягвам да чета неща, които някой е написал за себе си.

Днес обаче успях да отида на готвеното от няколко седмици “Зачитане”. И пичовете ме заредиха страхотно! Видях неща, които не очаквах да видя. И то не само пълната зала…

Доста време вече се боря със стереотипите как хората у нас не четат, как нямало стойностни творци и тъ-нъ. Чак вероятно досаден ставам с това вече. Обаче след края на четенето Ясен Атанасов обобщи по много добър начин: “Радвам се, че видях много социална чувствителност тази вечер.”

Хареса ми погледът към света, който чух там (мда, абсурдно звучи, но с поезията си е така).

Не ми хареса, че закъснях.

Хареса ми, че първото нещо, което видях, беше Иван Ланджев, неуверено разгръщащ “ръкописа” на бъдещата си стихосбирка, в търсене на правилната композиция.

Не ми хареса, че вече бях изтървал четенето на Ясен Атанасов.

Хареса ми, че едно бебе правеше първите си стъпки, под звуците на добра българска поезия.

Не ми хареса, че Стефчо Иванов продължава видимо и ненужно да се притеснява за качеството на своята работа – и като организатор, и като творец.

Хареса ми, че сблъсъкът между 2 поколения поети (Иванов, Ланджев, Джисова – Марков, братята Терзийски, Чолева, Атанасов) всъщност се оказа много добре споен танц.

Не ми хареса, че Красимира Джисова не бе подбрала достатъчно силни стихове, та чак на третото стихотворение успя да се види силата на нейната поезия.

Хареса ми, че в потрошената от годините зала поезията на тези хора звучеше наистина добре със странна, незвукова акустика.

Не ми хареса, че много от книгите останаха непродадени.

Хареса ми, че видях Кито Тодоров.

Не ми хареса… Мне, хареса ми много.

Второто Зачитане (мисля, че) е на 30 март…

Прочети